Калифорния

Калифорния е четвъртият по големина производител на вино в света, след Италия, Франция и Испания и произвежда 90 процента от виното на САЩ.

Кратка история

Първите лозя са засадени в Калифорния още в края на XVIII век. Те са служели предимно за вино за религиозни цели. Винарска индустрия се заражда едва 100 години по-късно. Благодарение на малка група европейски емигранти, Напа и Сонома започват да придобиват сегашния си вид още по времето на президента Абрахам Линкълн.

Около 1830 година Жан Луи Винес, пристигайки от Бордо, вижда потенциала на тероара и внася резници от много разновидности на родната европейска Vitis vinifera. Лозето му е било разположено в центъра на сегашен Лос Анджелис. Малко след това група германски имигранти дават началото на големи насаждения с лози в Анахайм. Сега на това място се намира световноизвестният Дисниленд.

През 1848 година започва Калифорнийската Златна Треска. Това води до огромно увеличение на населението и развитие на Северна Калифорния (само за една година населението на Сан Франциско нараства от 1000 на 25000 жители). Сред дошлите да търсят злато има много имигранти от Франция, Италия, Германия и други европейски страни. Малцина успяват да забогатеят. Но много от тези, които не успяват, разбират, че земята предлага неограничен потенциал за отглеждане на лози.

Със завършването на трансконтиненталната железопътна линия през 1869 година, калифорнийските вина намират пазари в източните щати и Европа. Около 1880 година Калифорнийският университет създава голям изследователски център в Бъркли и експериментални лозови парцели в много области на щата. Той е преместен през 1906 в Дейвис като прочутата в цял свят Катедра по лозарство и енология към Калифорнийския университет.

Филоксерата от края на 19ти век, Сухият режим между 1920 и 1933 година и двете Световни войни имат разрушителен ефект върху винарството в Калифорния. Нужни са 20-30 години преди то да набере отново сила. Всъщност до 60те години производството на сладко вино е по-популярно от сухото червено вино в долината Напа.

60-те години на миналия век предефинират много аспекти на американския живот. Американците пътуват до Европа и започват да доближават вкуса си до европейския. Хипитата пият вино, за да се бунтуват срещу родителите си, които пият коктейли, а винарите в Калифорния започват да правят вина на световно ниво. Резултатът е поразителен - 40% увеличение на консумацията на вино в САЩ между 1968 и 1972 година.

24 май 1976 г. Производители от Калифорния участват в сляпа дегустация, сравнявайки техни вина с френски. Панелът от съдии се състои само от французи. Калифорнийските вина се класират на въха и в двете категории: "Шардоне" и “Червено”, за най-голяма изненада на техните представители и огромно унижение за домакините.

Резултатите от това, което става известно като “Парижката присъда”, са отпечатани в списание “Тайм”, докато френската преса едва отразява събитието. Когато се уталожва шумът от триумфа на победителите, не закъснява и признанието на публиката - скок на продажби и цени на вината. Започва модерната епоха на калифорнийската винарска индустрия.

До края на 80-те години в Калифорния серия отлични реколти дава тласък напред. По-доброто вино носи повече точки от станалия по това време най-влиятелен критик Робърт Паркър. По-високите точки бързо се трансформират в повече пари и нещата потръгват. Това става очевидно през 90-те, които мнозина смятат за първото Златно десетилетие на калифорнийското вино.

Популярността и силата на Робърт Паркър също нараства. Неговата ентусиазирана похвала прави от неизвестни производители звезди. Много хора обвиняват Робърт Паркър за ескалиралите цени на калифорнийското вино. Без да се подценява ролята му, все пак такова виждане е може би преклено опростено. Пазарните процеси имат значително по-широк кръг от влияния върху тях.

Ето малко цифри, за да получите представа, колко бърз и скорошен е ръстът на калифорнийската винарска индустрия. През 1965 г. има 232 производители, през 1975 г. - 330, 1985 г. - 712, 1995 г. - 944, през 2005 г. - 2,275. Днес в Калифорния има 4700 винарни.

Местоположение

Разположен на тихоокеанското крайбрежие на САЩ, Калифорния е третият по големина (след Аляска и Тексас) и най-заселен щат с почти 40 милиона жители. Калифорния се простира на около 560км ширина в посока изток-запад и близо 1300км в посока север-юг.

Граничи на север с Орегон, на изток с Невада, на югоизток с Аризона (разделени от река Колорадо) и на юг с Мексико (Baja California Norte). От запад са бреговете на Тихия океан.

Климат

Изобилие от слънце, което прави сезона на зреене на гроздето дълъг, е може би обединяващият фактор, когато става дума за климата на Калифорния и отглеждането на лози. Самият размер на щата и топографията му създават широк диапазон от температурни различия, валежи и ветрове.

Над хилядата километра брегова ивица също има огромно значение за виното в целия щат. В зависимост от вида и силата на океанското влияние, винарските райони избират места за засаждане с подходящи сортове. Близките лозя са изложени на естествена "климатизация" от ветровете и мъглите, което ги прави отлични за Шардоне, Пино Ноар и други хладни климатични сортове.

По-топлите вътрешни долини получават сходен ефект на охлаждане благодарение на езерата, реките и техните делти. Лозята, засадени по хълмовете на Калифорния се радват на благотворна комбинация от хладен въздух и ярки слънчеви лъчи без облачност, на които Каберне Совиньон и Мерло се развиват прекрасно. Като цяло климатът на щата може да бъде определен като средиземноморски, но има и доста райони със значително по-континентален, сух климат.

Калифорния, за разлика от Европа, много по-често се радва на добри метеорологични условия, с достатъчно топлина, слънчева светлина и дъжд, за да може гроздето да узрее. Периодите на суша се компенсират с напояване, което е законно за производителите там.

Почви

Бурното геоложко минало на Калифорния е най-видимо от разлома Сан Андреас, който се простира на 1200км през целия щат. Той представлява тектоничната граница между тихоокеанската и североамериканската плочи, където първата се придвижва навътре в океана с 1.3 см годишно. Тектоничните сили са “сгънали” огромни пластове, като извеждат някои на повърхността, а други потапят в дълбочина. 

Геологията на Калифорния предлага огромно разнообразие от почви на малко разтояние една от друга, понякога буквално от хълм на хълм. Ще намерите комбинации от варовикови, вулканични, глинести и песъчливи почви, върху метаморфни скали само няколко метра отдолу, които осигуряват хранителни вещества и минерали за лозите, чиито корени проникват дълбоко в слоевете, за да намерят вода.

Лозя и Сортове

Калифорния предлага разнообразие не само в стиловете вино, но и в сортовете, които използва. Дългият списък стартира с благородните: Каберне Совиньон, Мерло, Сира, Пино Ноар, Шардоне, Совиньон Блан, Семийон, Ризлинг. Отглеждат се още Зинфандел, Пти Сира, Гренаш, Mурведър, Mалбек, Кабербе Фрaн, Русан, Mарсан, Небиоло, Санджовезе. Калифорния прави и сладки вина от ботритизирано грозде, пенливи в стил Шампан и дори подсилени вина.

Голямото разнообразие на сортове в Калифорния е отражение на новаторския и експериментаторски дух на хората, които създават вината на Златния щат. Климатът и почвите предлагат място за почти всеки сорт, който те решат да пробват. Катедрата по лозарство и енология в Дейвис към Калифорнийския университет концентрира познание от цял свят и непрекъснато проучва възможностите на различните микрорайони в щата вече над 100 години.

Винопроизводство и Вина

Топлият в голямата си част климат на  Новия свят позволява на много винари да използват добре узрели плодове с по-наситени плодови аромати и вкусове, в сравнение с по-разпространените в Стария свят земни и минерални нюанси. Натрупват се повече захари в зърната и дългият сезон позволява оптимално фенолно узряване. Много калифорнийски вина имат алкохолно съдържание над 13,5%.

Стилът на калифорнийското Шардоне се различава от вината на Шабли. Калифорнийците предпочитат да използват малолактична ферментация и отлежаване в бъчви от американски дъб, за да правят вина с мекота и плътност, пълни с вкус.

Калифорнийското Каберне Совиньон и Шардоне, които за първи път поставят Калифорния на световната винена карта през 1976 година в Париж, се правят в същия стил и днес. Това са вина с концентрация и комплексност.

До 1998 година, когато Каберне Совиньон излиза начело, Зинфандел е най-широко засаденото червено грозде в Калифорния. Това се дължи на популярността на сладникавия Бял Зинфандел по онова време, направен от същото червено грозде - по технология за бяло.

Въпреки че се правят предимно от едни и същи сортове и еднакви методи, калифорнийските пенливи вина не се смятат за имитатори на тези от Шампан, а по-скоро за вина със собствен стил. Вместо да имат нотката на бисквитки от дрождите, качество, което отличава най-добрите френски пенливи, високият клас на Калифорния демонстрира яснота на плодовите аромати, без да са силно изразени. Вината се стремят към финес и елегантност. Оптималното климатично разположение позволява на повечето производители на пенливо вино да постигат почти всяка година вино с означение на реколтата, докато в Шампан това се случва само в изключителни години.

Напоследък стиловото разминаване на двата свята на виното сякаш започва да отстъпва в миналото. Днес светът е по-малък, по-имформиран и повече хора кръстосват континентите, носейки идеи, практики и традиции, които да разменят в преследване на перфектното вино от перфектното място.