Sebastiano DOC 0.500ml 2001
Glass
Serving Temperature
ColdFood pairing
- Desserts
- Chocolate
- Fruits
Maturity
Drink nowMore about this product
Riecine
The property was owned by the nearby monastery of Badia a Coltibuono from the 12th to the 20th century. In 1971, the Englishman John Dunkley and his Italian wife Palmina Abbagnano initially bought 1.5 hectares of land. They restored the old stone villa and began replanting the vineyards. The first harvest is Vino Rosso - only 100 bottles. Since 2015, the mansion has expanded to more than 20 hectares, all in Gaiole, Chianti, the province of Siena and organically certified. Riecine enjoys plots offering an original mosaic of terroirs that makes the wines unique and rare. Natural yeasts with long and slow fermentation in cement tanks are used. Each plot is vinified separately to preserve its individuality. The winery is located 480 meters above sea level, which further contributes to the fantastic elegance and freshness of the wines.
All wines of the same producerTuscany
Тоскана е сред най-разнообразните и значими области за италианското вино, където се получава оптималната комбинация на местни и международни сортове, разположени на много различни тероари. През втората половина на ХХ век тя успя да измине пътя от невзрачно качество до създаване на ярки международни звезди като Sassicaia, Solaia и Ornellaia. Не случайно ги наричат Супертоскански (Supertuscan) заради невероятните им ароматни и вкусови характеристики, съчетани с потенциал за отлежаване. Погледната на картата, Тоскана прилича на лозов лист в сърцето на Апенинския полуостров. Тя е границата между силно индустриализирания Север и селскостопанския Юг на Италия. Дели се на девет отделни провинции: Арецо, Флоренция, Гросето, Ливорно, Лука, Маса-Карара, Пиза, Пистоя и Сиена, кръстени на главните градове. Колкото и да е различна Тоскана, като цяло климатът й е средиземноморски с много слънчеви дни в годината. Почвите са основно съставени от глина, пясък и варовик. Шейсет и осем процента от релефа на областта е описан като хълмист. Сортовете, които са най-разпространени, са санджовезе (абсолютен лидер и безкрайна гордост за местните), канайоло, малвазия, требиано, каберне совиньон, каберне фран, мерло, шираз, верментино и чилиеджоло. Санджовезе (Sangiovese) вече се е превърнал в синоним на топвино от Тоскана, и макар сортът да е широко разпространен в Централна Италия, тосканският климат (който понякога е с доста мразовити зими) и богатите на калций варовиково-глинести почви се оказват най-гостоприемни за него. Санджовезе може да бъде богато и сочно, но освен това притежава добър потенциал за пресъздаване на специфичния за района тероар. Традиционно в областта го купажират с канайоло и с малвазия, а понякога и с требиано, но от 80-те години на XX век производителите, отдадени на идеята за суперпремиумни вина с принадлежност, го предпочитат 100% чисто. Това е залегнало и в класификацията на областта, според която високите категории DOC и DOCG толерират санджовезе като задължителен участник с над 85% в сортовия купаж. Ето защо не е чудно, че санджовезе владее лозята на Карминяно (Carmignano), Руфина (Ruffina), хълмовете около Винчи (Vinci), Кианти (Chianti) и Кианти класико (Chianti Classico), на юг около Монтепулчано (Montepulciano) и Монталчино (Montalcino). Броят на насажденията за един хектар е 3500 - 4000 за старите лози и 6000 - 10 000 за новите.
More wines of this regionТребиано
Требиано е италианското име на този сорт, а иначе е познат под името Требиано Тоскано, за да се разграничи от няколко други, много подобни на Требиано сорта. Той е един от водещите сортове бяло, винено грозде в Италия със своите 50 000 хектара, които са три пъти повече от хектарите на сорта, които държи второто място – Требиано Романьоло. Разпространен е в южна Франция, а от там и в областта на Коняк, където е имало нужда някой да запълни празнината оставена от Фол Бланж, който бива присаден, след като чепките му изгниват. През 1958 година насажденията на Требиано във Франция са 62 000 хектара. До 1979 година насажденията достигат 128 000 хектара, но до 1988 година остават само 108 000 хектара. Официалното френско название на сорта е Уни Блан, но в областта на Коняк е познат като Сейнт Емилиян. В другите области по света, сортът е малко разпространен – 1000 хектара в Южна Африка, 240 хектара в Калифорния и 2200 хектара в Аржентина. В Австралия има около 1000 хектара, от които половината се намират в Нов Южен Уелс, а повечето от останалото в Южна Австралия. Понякога сортът е бил наричан Бяла Сира или Бял Ермитаж, но по никакъв начин не е свързан със Сира, а и не е бил отглеждан в региона на Ермитаж във Франция.
More wines of the same variety
Customer reviews
No reviews available
Be the first to review