Български
Себастиано Пасито (десертно) 2001
Използва се метод passito (гроздето се оставя да стафидира) само през най-добрите години и в много лимитирани количества. Лозовият масив е Gaiole, близо до Сиена. Ферментацията е спонтанна в дъбови бъчви и виното отлежава над година отново в тях.
Светъл кехлибарен цвят, носът разкрива приятни нотки на мед, карамел и сушени плодове, предизвиквайки сладки спомени за стафиди и цитрусово сладко. На небцето е меко, остатъчната захар и подходящата степен на киселинност всъщност са перфектно интегрирани. Вино, което с течение на времето само ще може да продължи да се развива и да разгърне пълния си потенциал.
Чаша за консумация
Температура
Подходящи храни
-
-
-
Зрялост
Готово за консумацияНаучи повече за продукта
Riecine
Имотът е бил собственост на близкия манастир Badia a Coltibuono от XII до XX век. През 1971 година, англичанинът Джон Дънкли с италианската си съпруга Палмина Абаняно, купуват първоначално 1.5 хектара земя. Те възстановяват старата каменна вила и започват да презасаждат лозята. Първата реколта е Vino Rosso - само 100 бутилки. От 2015 година имението се разширява до повече от 20 хектара, всички в Gaiole, Chianti, провинция Siena и сертифицирани органично. Риечине се радва на парцели, предлагащи оригинална мозайка от тероари, която прави вината уникални и рядко срещани. Използват се естествени дрожди с дълга и бавна ферментация в циментови резервоари. Всеки парцел се винифицира отделно, за да се запази неговата индивидуалност. Винарната е разположена на 480 метра над морското равнище, което допълнително допринася за фантастичната елегантност и свежест на вината.
Всички от този производител
Тоскана
Тоскана е сред най-разнообразните и значими области за италианското вино, където се получава оптималната комбинация на местни и международни сортове, разположени на много различни тероари. През втората половина на ХХ век тя успя да измине пътя от невзрачно качество до създаване на ярки международни звезди като Sassicaia, Solaia и Ornellaia. Не случайно ги наричат Супертоскански (Supertuscan) заради невероятните им ароматни и вкусови характеристики, съчетани с потенциал за отлежаване. Погледната на картата, Тоскана прилича на лозов лист в сърцето на Апенинския полуостров. Тя е границата между силно индустриализирания Север и селскостопанския Юг на Италия. Дели се на девет отделни провинции: Арецо, Флоренция, Гросето, Ливорно, Лука, Маса-Карара, Пиза, Пистоя и Сиена, кръстени на главните градове. Колкото и да е различна Тоскана, като цяло климатът й е средиземноморски с много слънчеви дни в годината. Почвите са основно съставени от глина, пясък и варовик. Шейсет и осем процента от релефа на областта е описан като хълмист. Сортовете, които са най-разпространени, са санджовезе (абсолютен лидер и безкрайна гордост за местните), канайоло, малвазия, требиано, каберне совиньон, каберне фран, мерло, шираз, верментино и чилиеджоло. Санджовезе (Sangiovese) вече се е превърнал в синоним на топвино от Тоскана, и макар сортът да е широко разпространен в Централна Италия, тосканският климат (който понякога е с доста мразовити зими) и богатите на калций варовиково-глинести почви се оказват най-гостоприемни за него. Санджовезе може да бъде богато и сочно, но освен това притежава добър потенциал за пресъздаване на специфичния за района тероар. Традиционно в областта го купажират с канайоло и с малвазия, а понякога и с требиано, но от 80-те години на XX век производителите, отдадени на идеята за суперпремиумни вина с принадлежност, го предпочитат 100% чисто. Това е залегнало и в класификацията на областта, според която високите категории DOC и DOCG толерират санджовезе като задължителен участник с над 85% в сортовия купаж. Ето защо не е чудно, че санджовезе владее лозята на Карминяно (Carmignano), Руфина (Ruffina), хълмовете около Винчи (Vinci), Кианти (Chianti) и Кианти класико (Chianti Classico), на юг около Монтепулчано (Montepulciano) и Монталчино (Montalcino). Броят на насажденията за един хектар е 3500 - 4000 за старите лози и 6000 - 10 000 за новите.
Всички вина от този регион
Требиано
Требиано е италианското име на този сорт, а иначе е познат под името Требиано Тоскано, за да се разграничи от няколко други, много подобни на Требиано сорта. Той е един от водещите сортове бяло, винено грозде в Италия със своите 50 000 хектара, които са три пъти повече от хектарите на сорта, които държи второто място – Требиано Романьоло. Разпространен е в южна Франция, а от там и в областта на Коняк, където е имало нужда някой да запълни празнината оставена от Фол Бланж, който бива присаден, след като чепките му изгниват. През 1958 година насажденията на Требиано във Франция са 62 000 хектара. До 1979 година насажденията достигат 128 000 хектара, но до 1988 година остават само 108 000 хектара. Официалното френско название на сорта е Уни Блан, но в областта на Коняк е познат като Сейнт Емилиян. В другите области по света, сортът е малко разпространен – 1000 хектара в Южна Африка, 240 хектара в Калифорния и 2200 хектара в Аржентина. В Австралия има около 1000 хектара, от които половината се намират в Нов Южен Уелс, а повечето от останалото в Южна Австралия. Понякога сортът е бил наричан Бяла Сира или Бял Ермитаж, но по никакъв начин не е свързан със Сира, а и не е бил отглеждан в региона на Ермитаж във Франция.
Всички вина от този сорт
Мнения на клиенти
Все още няма ревюта на този продукт
Напишете първото ревю