​Ракията и грапата са традиционни спиртни напитки, произхождащи съответно от Балканите и Италия. Въпреки че и двете се произвеждат чрез дестилация на гроздови остатъци, те имат различни характеристики и културно значение.​

Ракията: Традиционна за България и други балкански страни, ракията се произвежда чрез дестилация на ферментирали плодове, най-често грозде, сливи, кайсии или круши. В зависимост от използваните плодове, съществуват различни видове ракия, като гроздова, сливова, кайсиева и други.​
Вкусът и ароматът на ракията варират в зависимост от използваните плодове и метода на производство. Например, сливовата ракия има плътен и сладък вкус, докато гроздовата е по-лека и ароматна.​
В България ракията е неразделна част от културните традиции и често се сервира като аперитив преди хранене. Тя се консумира в социални събирания и празници, символизирайки гостоприемство и споделяне.​

Грапата: Италианска напитка, произведена от остатъчната каша на винопроизводството, известна като "помаче". Тя се дестилира, за да се извлече алкохол от остатъците след производството на вино. В миналото грапата е била напитка на бедните, тъй като е позволявала използването на остатъчни продукти от винопроизводството.​  Вкусът на грапата зависи от вида грозде и начина на дестилация. Тя може да бъде мека и плодова или по-силна и пикантна. Отлежаването в дървени бъчви придава допълнителни нюанси и комплексност на вкуса.​
В Италия грапата традиционно се консумира като диджестив след хранене, за подпомагане на храносмилането. Също така, тя се използва в кулинарията и при приготвянето на коктейли.​

И двете напитки имат сходно алкохолно съдържание, вариращо между 35% и 60%, в зависимост от метода на производство и отлежаване.

Въпреки че ракията и грапата споделят сходен произход като дестилати от гроздови продукти, те се различават по отношение на производствени техники, вкусови профили и културно значение в своите региони.​