Виното в САЩ

Кратка история

Америка има две крайбрежия, на два океана и, както за много други неща, те имат различна история и развитие. Виното не прави изключение. То акустира на източното атлантическо крайбрежие и пристига по суша на западното.

До Източното крайбрежие, високо на север, в района на полуостров Нюфаундленд, около 1000та година, достигат норвежките викинги от Гренландия. Те основават малко селище и наричат земята Винланд, заради изобилието от диви лози …повече от 500 години преди Колумб.

Френски заселници правят първото вино от местен вид лоза, между 1562 и 1564 година във Филаделфия. Европейската лоза е от вида Vitis vinifera, докато в Северна  Америка са разпространени други видове като Vitis labrusca и Vitis rotundifolia. Те растат буйно, имат различни листа, гроздове и зърна.

Проблемът през следващите сто години е, че тези видове, в повечето случаи, дават вино с непознати аромати, странни за европейския вкус, които не се харесват. Това води до многократни опити за отглеждане на европейския вид Vitis vinifera, които започват с вноса на френски лози във Вирджиния през 1619 година. Вторият проблем е, че всички завършват с неуспех. Европейският вид, роден в Средиземноморието, отказва да се приспособи към североизточното крайбрежие и местните вредители и болести.

Едва през 1740 година, във Филаделфия, градинарят Джеймс Александър открива сортът Александър (кръстен на негово име). Той е спонтанна кръстоска между местния Vitis labrusca и Vitis vinifera, която засажда няколко години по-рано. От този сорт са произведени първите вина със значим търговски успех в Америка. Той показва устойчивостта на местните сортове и някои качества на европейските.

На Западния бряг през 1769 година един друг сорт с неясен произход (вероятно кръстосан местен с европейски) навлиза с откриването на францисканска мисия в Сан Диего. Испанските монаси носят лози със себе си, за да ги засаждат на всяка нова мисия, което да я прави независима по отношение на виното, необходимо за богослужение. Сортът е известен с името Мисионерски. Следвайки Кралския път (Камино Реал) на север, те достигат около 1805 година до Сонома. Там дават началото на винарството в цяла Калифорния.

Златната треска от 1844-55 година предизвиква огромен прираст на населението в Северната част на щата. Малцина забогатяват, а масата работници от цяла Европа остава да се занимава със земеделие по новите земи. Много скоро се намират хора, които да разпознаят потенциала на Средиземноморския климат в Сонома и Напа за европейските лози. 1879 година - Gustave Niebaum основава винарна Inglenook в град Ръдърфорд, долината Напа, Калифорния. Неговите вина са първите в стил Бордо, които се произвеждат в САЩ и печелят международно признание.

В края на 19-и век епидемията от филоксера на Запад и болестта на Пиърс на изток опустошават още в зародиш американската винарска индустрия. Това, което остава, е довършено от Сухия режим на Америка, който влиза в сила от 1920 година на федерално ниво, но отделни щати приемат такива закони доста по-рано.

През 1933 година Сухият режим е отменен. Останали са малко винарни, които са правели вино за религиозни нужди, други са намерили пролука в закона, под формата на разрешено количество гроздов сок на домакинство. По-важно обаче е, че за тези години се е променил вкусът на американския потребител. На пазара се търсят евтини, сладки и подсилени вина с по-високо алкохолно съдържание. През 1935 година 80% от производството на Калифорния е сладки вина. Промяната на така формирания вкус отнема още 30 години.

60-те години на миналия век предефинират много аспекти на американския живот. Американците пътуват до Европа и започват да доближават вкуса си до европейския. Хипитата пият вино, за да се бунтуват срещу родителите си, които пият коктейли, а винарите в Калифорния започват да правят вино на световно ниво. Резултатът е поразителен - 40% увеличение на консумацията на вино в САЩ между 1968 и 1972 година.

Огромна роля в развитието на американското вино изиграват факултетът по лозарство и енология към Калифорнийския университет Дейвис, както и някои държавни университети в Ню Йорк. Те публикуват доклади за регионите и сортовете, които са най-подходящи за отглеждане, провеждат семинари върху техниките на винопроизводството, консултират производители, предлагат академични степени за създаване на млади специалисти и насърчават производството на качествени вина.

Трудно се правят генерализации за голяма и много различна в различните си краища страна като САЩ. Едно е ясно - нейният потенциал е огромен и надвишава границите на Калифорния и нейните 90% дял от общото производство. Предстои да видим изгрева на още много винарски райони на САЩ. Виното е на 6000 години, а в Америка е едва от 300.