1. Home
  2. Blog
  3. Selection of month
  4. Интервю с Цветелина Стоянова, съосновател и член на Haralambievi Family Vineyards and Winery

Интервю с Цветелина Стоянова, съосновател и член на Haralambievi Family Vineyards and Winery

29.09.2021
Autor: SeeWines

Тази седмица на фокус e превърналата се в любима изба на винената публика - Хараламбиеви. И друг път сме представяли избата и техните вина именно заради страхотно качество и отличим характер. Само преди няколко седмици при посещение на лозята и избата екипът ни имаше удоволствието да се запознае от първо лице с производството и да надникне зад кулисите на изба Хараламбиеви. Определено любовта към виното, професионалният опит и желанието за развитие са водещите мотиви във философията на избата. Но най-добро представяне може да направи нежната половинка на Хараламбиеви - Цвети.


1. Кога се влюби във виното?
По настоящем съм винена съпруга, съидейник и човекът, стоящ зад финната настройка на винените идеи на HARALAMBIEVI. Преди да се срещнем с Митко Хараламбиев не съм се занимавала с вино, не съм имала удоволствието да разбирам тази напитка и не съм имала познания за нея. Имам своя теория, че във виното някой те влюбва – дали това ще се случи чрез човека до, зад виното, създателят му, който го е избрал, или разказал, или налял, или пък чрез емоцията, която човека до теб в конкретния момент на опитване на дадено вино ти създава, ... но винаги има замесен човек. Та и аз се влюбих във виното покрай човек и неговата пламенна отдаденост и смела мечта да го създава и конкретното му предложение да сбъдваме тази мечта заедно. Това по отношение на първото ми влюбване и първи индикирани влечения между мен и виното. На първо четене реших, че с виното ще сме си полезни един на друг и се отдадох ... Дълъг процес на затвърждаване на връзката ни. Аз трябваше да го изуча! И като личност, която се стреми да е добре подготвена с всяко нещо, с което се захваща, за да съм уверена по пътя, по който тръгвам, започна едно многогодишно изучаване, разследване, анализиране на света на виното, както и в частност на българското такова. И всичко това правих с невероятно удоволствие и жажда за нови познания в тази необятна област. Ако обаче трябва да посоча конкретно вино, което ми е подействало преломно и в което съм се влюбила, то това беше един Spatburgunder от Ahr с производител Meyer-Nakel. Ясно си спомням колко ме впечатли, опитах го при конкретен повод и тогава се влюбих в Пино Ноар ...

 

2. Как се зароди идеята за изба Хараламбиеви?
HARALAMBIEVI Family Vineyards and Winery е семейно начинание, което във вида и концепцията, която познаваме днес, премина през един 10-годишен период на търсене на мястото си. Съвсем търпеливо и без особена загуба на ентусиазъм през всичките тези години, ние търсехме своя облик, за да може, когато се появим и представим вината, които правим, те да имат стил, да са с ясна визия и идентичност, да се разпознават. Лозята, които засадихме трябваше да достигнат своя оптимум в развитието си, ние трябваше да се научим да ги разбираме. И все пак всичко започна през 2009 година със засаждането на мечтаното ни първо лозе – Лозе „Калугерица“ край Садовец – то бе засадено с Пино Ноар, Каберне Фран и Каберне Совиньон на площ от 9 ха. Тогава си дадохме сметка, че това лозе ще е само началото и ще се отдадем напълно на лозарството, това ще бъде наш основен и единствен поминък и така тази мечта премина в по-голяма мечта и я доразвихме. Днес вече се грижим за 4 лозя с обща площ от 85 ха и всяко от тях дава по нещо в общия облик на вината на HARALAMBIEVI. А изборът на регион, където да засадим лозя съвсем не беше случаен -  Плевен е стар лозарски край с традиции, който само чакаше възможност да се появи отново с вина, точно каквито сме имали за цел да правим – нежни, ефирни, северни. През годините на оформяне на идеята зад вината ни, основен писател на тази идея бяха самите лозя – те диктуваха какво могат да пресъздадат от този регион.

 

3. Кои са лицата зад Хараламбиеви?
Ние сме малък екип, в който всеки е замесен професионално и лично взема участие в процеса на всяко ниво. Лицата, които хората виждат сме аз - Цвети и Митко, но освен нас, зад вината ни стои труда на 4000 човекосмени годишно, чиито лица не виждаме, а заслужават да споменем  – това са сезонни работници, които помагат за реализиране на  всичките ръчни обработки, които лозарството и винарството носи със себе си. Затова вероятно виното е толкова магично – то носи в себе си енергията на толкова много ръце, отгледали плодовете, грижили се през целия етап от гроздето до чашата.

И все пак кои са лицата, които виждаме ... 

Цвети е нежната половинка от тандема Хараламбиеви. По образование инженер в областта на Индустриалния мениджмънт, студент по Технология на виното, WSET Certified, както споменах по-горе – много трайно влюбена във виното. Трудно е да дефинирам каква точно е моята роля в Хараламбиеви, защото когато говорим за семеен бизнес, то всеки прави всичко, но най-полезна съм в областта на дефиниране и настройка на концепцията на вината ни, основен дегустатор, в маркетинга, комуникациите и продажбите. Затова и хората виждат основно мен.

Но основен двигател и човекът зад нашите лозя и вина е Димитър Хараламбиев, познат като Митко – често може да бъде забелязан да скача от официалната риза в ботушите. Такъв е той: работлив човек, много деен, много свързан с природата, обичащ лозята си, познава всяка лозичка в тях и знае как да я обгрижи. По образование е лесоинженер, с предприемачски дух, голям мечтател и оптимист. Вината се творят от него и с неговите ръце под професионалния съпровод на триото талантливи млади български технолози Николай Кръстев, Петър Георгиев, Радостин Милков, обединили опита, знанията и способностите си в техния общ консултантски проект „Виностудио“.

 

4. Къде се намират лозята? С какво е специален местният тероар?
Северна България, Дунавска равнина – така казва Законът, но по-скоро искам да обърна внимание на микрорайона, където природата е законодател. Лозарското стопанство на HARALAMBIEVI се състои от 4 лозя – лозе „Калугерица“, лозе „Над пещерите“, лозе „Дъбника“, лозе „Могилите“, две от които са разположени от левия бряг на река Вит, а другите две – от десния, около селата Садовец, Горни Дъбник и Петърница край Плевен. Всяко от тях е със собствени тероарни характеристики, различни почви, климатични условия, часове слънцегреене, а са разположени толкова близо едно до друго, на едва 7 км. отстояние. По тази причина всяко вино от HARALAMBIEVI е с указано на етикета конкретното лозе, от което е създадено, защото виждаме проявленията на микрорайоните във вината и искаме и потребителите да обърнат внимание и да ги усещат, и разграничават. Ако лозята в Дъбник и Садовец са на 180 метра надморска височина, то тези в Петърница са на 250, дори 300 метра надморкса височина. От дясно на Вит се изкачваме в посока Предбалкана, почвите са сиви горски, дренирани от чакълеста основа, тънък почвен слой на места под метър дълбочина, климатът е умерен и сравнително сух. А от ляво на Вит сме в по-равнинната част на района, където реката слиза от хълмовете на Предбалкана, почвата е по-мощна, добре структурирана, дренирана. И какво е специалното и общото в местния тероар – това безспорно е карстовата основа на река Вит. Тази разтворима скала варовик е много плитка и корените на лозите я достигат, ето защо в нашите вина често ще доловите характерна минералност.

 

5. Кога беше първата Ви реколта и как я възприе винената публика?
Много значим момент беше реколта 2019, когато за първи път се осмелихме да покажем HARALAMBIEVI на най-големия винен форум в България. Никой не беше чувал нищо за нас, стартирахме с маркетинг 0, абсолютно непознат бранд, такава беше и целта: първо искахме да разберем директно от публиката ние изобщо справяме ли се с правенето на вина. Но пък не жалихме усилия да покажем концепция, чистосортови вина, линии вина с много старателно подготвена визия също. С две думи: опитахме се да дебютираме подготвени. Вариантите бяха два: хората или щяха да ни одобрят и приемат, или щяха да ни отхвърлят още преди да сме стартирали. За наше щастие се харесахме и дори бяхме обявени за Дебют на годината. Последваха много положителни бележки от винените медии, критици, особено щастливи бяхме от мнението на потребителите.

 

6. Беше ли добра реколта 2020-та? Пред какви трудности се изправихте?
Реколта 2020 беше добра – сух гроздобер, това в голяма степен определя качеството на прибраното грозде. Стартирахме кампанията със Соларис и Мускарис и по неписано правило първите гроздове, които влизат в избата се превръщат в едни от най-добрите партиди за годината – нормално, стартираш с нови сили, много положително зареден. Естествено имаше и своята сложност – в началото на август паднаха валежи, които провокираха гъбична атака, която от своя страна се изрази в микро перфорации на гроздовата ципа на сортвете с нежна ципа (предимно белите) и в съчетание с екстремно високите в края на август температури, предизвикаха ускорена концентрация, което вдигна захарите при някои сортове до 27 по Brix и напрегна графика на гроздобера и наложи изоставяне на Шардоне и Шойребе за сметка на Совиньон блана. Понякога се налага да правим такива избори. Като цяло сме ориентирани към леки, нежни и ефирни бели вина и бързата концентрация на захари е проблем за нас. За наша радост обаче, се справихме много добре при Совиньон Блан, Пино Ноар, Рубин и Каберне Фран, където постигнахме доста добри вина реколта ‘2020.

 

7. Трудно ли се прави хубаво вино в България?
Всичко е много лесно, когато просто си честен с публиката, влагаш много любов и старание в това, което правиш, не жалиш труд, имаш ясно дефинирана търговска политика спрямо клиента и партньорите си, останалите дадености си ги имаме – просто трябва да ги използваме разумно. Предоставяш усещане във всяка бутилка – от това убеждение се водим. Всяка презентация, среща с хората, за които в крайна са предназначени твоите вина – хората трябва да усещат, че ти продаваш, защото икономически така е устроен днес света, но всъщност и даваш от себе си.

 

8. Знаем, че работите с богата палитра интересни сортове като шойребе, мускарис, соларис, морио мускат, кайлъшки мискет. Как се спряхте на тях?
Да, работим с доста широка сортова структура и изборът да работим така е продиктуван първо от особеностите на самите лозя, и второ от нагласата на днешния български потребител – а той е да очаква често нещо ново от теб. Трудно се управляват толкова партиди вина, трудно се работи и в лозята с толкова много сортове – всеки сорт има свои потребности за техники на отглеждане, индивидуален подход на всеки етап. Това изисква много добро планиране и в лозето, и на избата. Но за всички тези години наредихме сложния пъзел и се учим, с всяка реколта се стремим да надграждаме.

Освен с популярни световни сортове като Каберне Фран, Совиньон Блан и Шардоне, работим и с два изключителни местни сорта – Кайлъшки Мискет и Рубин, те са дело и наследство от научната дейност, провеждана в Института по лозарство и винарство в Плевен през 40-те години и считаме за съвсем естествено именно край Плевен да се отглеждат тези сортове. С Кайлъшки Мискет се работи много малко в България, общо насажденията са малко над 40 ха, като за 6 ха от тях се грижим ние. Сорт с потенциал, доста вироглав, ароматен сорт, при нас обаче стремежът е да го опитомяваме, за да се прояви грациозен и сдържан в H`s Misket Kaylashki. Северният представител на сорта Рубин  е елегантен рубин без дъб и  той си намери публика в този му стил.

А що се отнася до немските сортове, които само ние гледаме в България, това бе продиктувано от силните впечатления, които остави в нас работата ни с Института по лозарство във Фрайбург. Там поддържаме тясна връзка наука-производител. Друга причина е, че ние черпим доста ноу-хау в лозарството от немците, работим с немски пипиниери и много сме се учили от тях. Породи се идея да засадим цяло лозе с т.нар. PIWI сортове, кръстоски – това са здрави иновативни сортове грозде, сравнително млади (създавани 70-те, 80-те години на XX век), които имат висока устойчивост към фунгицитни заболявания и позволяват работа с тях без използване на пестициди, една очевидна алтернатива на конвенционалната защита по лозите, а тенденцията, макар и по-късно пристигаща у нас, е към биологично лозарство. Раннозреещи сортове са и обикновено започваме работа по новата реколта именно с гроздобер при тях. Даваха доста добри резултати през няколкото реколти, когато експериментално ги винифицирахме и 2020 пуснахме линия VINEYARD SELECTION, която включва лимитирани количества шойребе, соларис, мускарис.

 

9. Какво търсиш в едно вино?
Баланс, удоволствие, да ме усмихме ... Простичко звучи и всъщност е. Напоследък се опитвам да не подхождам с крайна критика към всяко вино, както досега подхождах, все търсех недостатъци, опитвах се прекалено сложно да го разнищвам, да го описвам сложно, да търся причини за това и онова, но напоследък предпочитам да се спра до отговор на въпроса „Харесва ми, не ми харесва“.

И все пак има вина, които оставят спомен, помниш какво си изпитал като си се срещнал с тях доста дълго време. Такива тайничко търся.

 

10. Какво предстои за Хараламбиеви? Как си представяш българското вино след 10 години?
Аз смятам, че времето е пред нас и определям позицията ни в момента на кота 0 – до тук градихме основи, надявам се здрави и устойчиви във времето. Нататък само си пожелавам да не губим енергията, която имаме и да успеем да я предадем на децата. Ние HARALAMBIEVI продължаваме да се учим, да работим по затвърждаване на стила, който сме избрали да правим и да бъдем все такива ентусиасти. Предстои модернизиране на изхабеното оборудване, реставриране на старата сграда край избата с идеята да имаме и дегустационна зала, за да можем да посрещаме повече туристи, нови реколти, нови предизвикателства.

Българското вино след 10 години ... О, все по-добро си го представям! 

Българското вино има всички предпоставки да бъде значимо и забелязано, подреждайки се до останалите винени страни от Стария свят и да намери своето достойно място на Европейските пазари. Но имаме дълъг път пред нас, за да го постигнем. Винопроизводителите трябва ясно да осъзнаем нуждата от обединение в името на изграждане на работеща стратегия за развитие на бранша ни, да се обединим около общи цели – качество, коректна помислена сортова структура, работещи и осмислени винени региони, добра маркетингова стратегия и план това да достигне до повече потребители. А тази стратегия за развитие на лозаро-винарството не бива да продължава да е в ръцете на хора много далеч от лозето, хора, непознаващи проблемите, трябва да се „напише“ от тясно специализирани професионалисти. За щастие такива имаме и само трябва да се доверим и да се научим да приемаме знания, опит и този път поне да опитаме да не „дърпаме чергата всеки към себе си“. Забелязвам много ентусиазъм в българските винари последните години и трендът е нагоре. Не бива да изпускаме тази енергия! Мисля, че настава възлов период в историята на българското вино.