Безплатна доставка над 119 лв.
  1. Начало
  2. Блог
  3. Новини
  4. Районите на страната – Южен и Северен, дали това е достатъчно?

Районите на страната – Южен и Северен, дали това е достатъчно?

28.08.2024
Автор: Seewines

Въпросът с районирането на винените области в страната ни всъщност се оказва съвсем не толкова проста работа… Има доста нормативни документи по темата, промени в наредби и приложения, нови предложения, които също имат своята обосновка, и като цяло се е оформил чудесен миш-маш. 
В опит ние самите да си изясним принципите на районирането в България стигнахме до стари и нови участници в дебата, изчетохме редица материали по темата и сега, систематизирано, ще се опитаме да ви запознаем с последните тенденции в районирането, както и с особеностите на всяка една от винарските зони на България.
И така, връщаме се в 1960 година, когато, с постановление на Министерския съвет № 162 (от 13 юли 1960 г.), страната се разделя на 5 лозаро-винарски района:
-    Дунавска равнина (Севернобългарски район)
-    Черноморски (Източнобългарски район)
-    Розова долина (Подбалкански район)
-    Тракийска низина (Южнобългарски район)
-    Долината на Струма (Югозападен район)
Това разделение, видно, е схематично, но и достатъчно добре обосновано на различията в климата, надморската височина, почвените особености и т.н., които да определят характера на лозята и, съответно, вината в дадена зона. В сравнение с Италия, която има 20 основни винени района, или Франция с 11 (без да смятаме буквално хилядите апелации вътре във всеки един район), ние направо сме скромни в разделението на зони. И вместо да вървим по модела на развитите винени страни към едно по-прецизно обособяване на специфични, качествени микро-климатични подрайони, през 2005 е приета нова наредба (обнародвана в ДВ бр. 67/16.08.2005), според която България (и до днес) се дели на две основни географски индикации, що се отнася до производството на вино:
-    Дунавска равнина
-    Тракийска низина
 

Разбира се, ако се обърнем към глобалната география, в която климатът, релефът и разнообразието от почви предлагат възможности за лозарство и винарство навсякъде в страната ни, може да се приеме, че тя се дели на две генерални зони – Северна и Южна България.
Стара планина, макар и да не е най-високата планина у нас, е от най-голямо значение за обособяването на тези два района, разделяйки страната по дължина. Откакто съществува нашата държава, тази планина е била смислова граница между по-топлия климат на Юга и умерено-континенталния климат на Севера. Но пък тогава чисто и просто забравяме за многобройните специфични тероари, които оформят много интересни микрорайони за производство на висококачествени лозя… Само си помислете какво общо има Долината на Струма с Южното Черноморие или Сакар?
Изследвайки точно такива специфики на климата и почвите в България се е оформило и последното предложение за райониране, което донякъде прецизира тези различия. Предложението е оформено от Българската асоциация на винените професионалисти, а от над 10 години неформално и активно се промотира от водещата винена медия в страната – DiVino. Нека разгледаме деветте най-нови зони според районирането на DiVino:



Западнотракийска низина
Включва западните и централни части на Тракийската низина. В този район са концентрирани повечето от червените сортове грозде. Почвите са основно канелени горски, алувиално-делувиални и смолници. Климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. 
Район защитен от студените северни ветрове, който благоприятства получаването на разкошни, богати, плътни и запомнящи се вина от Мавруд, Рубин, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран, Пти вердо, Сира и други, предимно червени винени сортове.
Тук, главно около Асеновград, се приема, че е родното място на българската гордост – сорта Мавруд и неговия по-нежен братовчед Памид. Асеновград, Септември, Брезово, Брестовица, Перущица и Карабунар са записани в историческите книги като сериозни винарски центрове, където най-вече са се произвеждали вина от тези два сорта. Днешните производители не изневеряват на тази традиция, макар много от плътните вина да се дължат на купажи с Рубин или френските благородни сортове Каберне совиньон, Мерло, Сира, Пти вердо и др.

Източнотракийска низина
Територията на района обхваща източната част на Родопската яка и част от поречието на р. Марица. Една от най-плодородните земи в България и основен производител както на вино, така и на плодове и зеленчуци. В овощно-зеленчуковата градина на страната ни, основните лозаро-винарски центрове са много: Чирпан, Първомай, Стара Загора, Нова Загора, Кортен, Ямбол, Сливен... Почти всяко голямо населено място е било и продължава да е изобилен производител на вино, плодове и зеленчуци. Предимно се отглеждат червени сортове като Каберне совиньон, Мерло, Мавруд, но напоследък все по-добри резултати се постигат и с белите Шардоне, Совиньон блан, Мускат и Траминер. Забележителни фини, естествено пенливи вина, редом с мощни червени с плътно тяло, както и добре структурирани бели вина с интересна изява на тероара – изглежда Източнотракийската низина позволява всичко на лозарите и винарите, стига да знаят как да се възползват от нейните благодатни природни дадености.

Сакар и Източни родопи
Една по-скоро нова област, обособена около планините Сакар (или още наречена Южен Сакар) и Източните Родопи, е сред най-интересните райони за отглеждане на лозя у нас. Лозята около Харманли, Любимец, Свиленград и Ивайловград от векове се славят с разкошните червени вина, които дават. В последните десетилетия тъкмо там навлязоха най-много нови инвестиции в лозарството и винарството, вследствие на което днес това е една от най-напредничавите зони с едни от най-награждавани вина и отлични условия за винен туризъм.
Ако може да има сравнение, можем да наречем Сакар и Източните Родопи българската Напа вали, тъй като именно по склоновете на южните възвишения около Харманли, Свиленград и Ивайловград терените са невероятно разнообразни и отлични за отглеждане на фантастично грозде. Това, заедно със собствените масиви на избите, е отлична предпоставка Сакар да се превърне в особено популярна и новаторска винена област.

Долината на Струма
В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области и почвено разнообразие (канелени и кафяви горски, алувиално-делувиални и планински ливадни почви и т.н.). По долината на река Струма се отглеждат местният сорт Широка мелнишка лоза, Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло и т.н. Получените вина се характеризират с топли южни аромати, с пълнота и богатство във вкуса
Обхваща поречието на Места и Струма. Средиземноморското климатично влияние, сравнително по-бедните почви и изключително високите температури обуславят от само себе си отглеждането на висококачествени, предимно червени, лозя. Основните центрове са Мелник, Сандански и Петрич, а напоследък и Благоевград. 
Районът е добре известна туристическа дестинация за зимни спортове и почивка. Това помага на производителите около Благоевград – Сандански, да продават местните си вина с успех. Много вълнуваща и интересна зона, на която си заслужава да посветим отделен, следващ текст.

Розова долина
Районът южно от Стара планина, обхваща териториите между Балкана и източната част на долна Средна гора на юг. Състои се от две речни долини - тази на Стряма на запад и на Тунджа на изток (или Карловското и Казанлъшкото поле). Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е един от символите на България. Там от векове се култивира розата Rosa damascena, от която се получава розово масло, намерило широко приложение във фармацията, парфюмерията и т.н. В България се произвежда 70% от розовото масло в света (!), което прави страната ни най-големият му производител.
По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора върху кафяви и канелени горски почви се отглеждат основно разпространеният тук местен български сорт Червен мискет, но още Ризлинг, Ркацители, Траминер, Шардоне, Совиньон блан и пр. Тук се произвеждат главно бели сухи вина и по-малко червени. Шардонетата, Совиньоните и разбира се вината от Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен вкус.
Основни винарски центрове са Хисаря, Карлово, Московец, Шивачево, Карнобат, Сунгурларе и Славянци.

Южен черноморски район
Районът обхваща крайбрежието на Черно море на юг от нос Емине до границата ни с Турция. Двата изявени винарски центъра са Поморие и Бургас, прочути с великолепните условия за отглеждане на нежни бели вина с приятна свежест. Почвите са разнообразни, от засолени почви и смолници около Бургас, до псевдоподзолистни и канелени горски на юг до Странджа.
Климатът, естествено, е повлиян от морето, отличава се с хладна пролет, горещо лято и продължителна, суха есен. Зимата е мека, много рядко температурите падат драстично под нулата.
Традиционно отглежданите сортове са бели, най-вече Шардоне, Димят, Ркацители, Мускат и Совиньон блан. От червените Каберне, Мерло и Памид преобладават в сортовата палитра.
Областта е известна с туризма по крайбрежието и това (в един идеален свят) би следвало да помага за продажбите на вино в многобройните заведения в южните ни черноморски курорти.

Северозападна България
Районът, заключен между Северозападната граница на страната и на изток по поречието на р. Искър, също заслужава отделно внимание, защото благодарение на упорити и изключително интересни нови производители и винени проекти, вече доказа, че там има уникални природни условия за отглеждане на прекрасно грозде с много високо качество. Например великолепните Белоградчишки скали са не само естествен феномен, но и неповторим тероар от типичен умереноконтинентален климат, в съчетание с интересни песъкливо-каменисти, червени почви.
Тази географска зона действително предоставя внушителен брой неизследвани микрорайони и вероятно е да е следващото голямо откритие за българското вино.
Климатът тук е умерено-континентален, валежните суми са 600-650 мм.
Царицата на сортовете традиционно е Гъмза (най-вече около Видин и Ново село), но не по-малко разпространени са Памид, Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Траминер, Ризлинг, Совиньон, Шардоне, Ркацители и дори някои по-редки сортове като Сепарави или Вранец около западната граница със Сърбия.
Силните винарски зони са около Видин, Ново село, Враца, Белоградчик.

Дунавска равнина
Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято и много студена зима. Обхваща централната част на Дунавската равнина на изток от река Искър, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони и граничи със Северния черноморски район. Обхваща землищата на Плевен, Велико Търново, Павликени, Бяла, Русе, Свищов, Сухиндол, Никопол и т.н.
Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната ѝ отвореност на североизток и сравнително еднообразния релеф. Поради безпрепятственото нахлуване на студените ветрове през зимата в равнината студеното време се установя за дълго, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. Това е причината дори и при малка надморска височина от около 100-200 м, януарските температури да бъдат отрицателни. В източната част, поради климатичното влияние на Черно море и по-слабо изразените температурни инверсии, зимата е значително по-мека. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда от 25°С!
Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай Дунав, но и във вътрешните части. Тук се намира и Добруджа, житницата на България, област с огромно стопанско значение за нас. Освен пшеница и царевица, около Дунав по плодородните черноземи и сиви горски почви се отглеждат и лозя, чието сортово разнообразие е забележително – Гъмза около Сухиндол и Павликени, Памид почти навсякъде, заедно с Каберне, Мерло, Траминер, Ризлинг, Совиньон, Шардоне и Ркацители.
Дунавската равнина притежава отлични условия за производството на ефирни сухи бели, както и естествено пенливи вина по класическа технология. Качествените червени вина се характеризират с финес, с подчертан плодов аромат и свеж вкус.

Северен черноморски район
Северният черноморски район е също изключително интересен като климатични и почвени характеристики. Отличава се с мек климат, повлиян от морето. Есента е топла, суха и продължителна, което е много добре за натрупването на достатъчно захари при получаването на фини, ароматни бели вина. Отглеждат се най-вече бели сортове като Димят, Ризлинг, Мускат отонел, Шардоне, Юни блан, Траминер, Совиньон блан, които тук дават отлични резултати. Почвите са чернозем, сивокафяви горски, засолени алуваилно-делувиални, рендзини и др.
Районът обхваща винарските зони около Варна, Шумен, Добрич. В него се намират над 20% от площите с лозя в страната и никнат все повече малки, семейни изби, нови винени проекти, предлагащи вълнуващи винени преживявания и дегустации.
Както се вижда от това кратко ревю на лозаро-винарските региони, България е благословена с прекрасни, безкрайно интересни и разнообразни тероари, остава само да насърчаваме избите, които влагат цялата си душа в производството на своите вина. Затова, пийте българско вино и го споделяйте с приятели!

Разгледайте селекцията ни от български вина тук: seewines.com