Българските бели звезди – Димят, Мискет и Тамянка

Вярно е, че България има скромен запас от местни сортове, в сравнение с една Италия, да кажем, но за сметка на това нашите сортове притежават самобитност и характер, с които си струва да се гордеем. Сред червените не можем да не отбележим сатенената Гъмза с финеса на добър Пино ноар, когато е от добра реколта, или експресивната природа на Мавруда с мощни танини, много плод и кардамоново-пиперени нотки? Просто великолепни! Какво да кажем за „чепатият“ Мелник (Широка мелнишка лоза), който може би е най-интересният, но и най-трудният за отглеждане и винифициране сред местните ни червени звезди…
Рубин, Евмолпия, Мелник 55 (Ранна мелнишка лоза), Мелник 1300, Тракийска слава и много други хибридни сортове, също сега се налагат и имат отлични качества, но отново затвърждават облика на България като страна, производителка на предимно червени вина.
Но какво се случва с производството на бели вина? Добре си е, дори се покачва значително следвайки тенденциите, които пазарното търсене очертава. А имаме ли с какво да отговорим на чудесните ни червени? Да, оказва се, че имаме много добри бели сортове за производство на качествени вина. Модерните български изби разполагат с всичко необходимо и дори в по-топлите зони на Южна България се правят някои вълнуващи вина от местни бели сортове.
Разглеждайки географията на България, се счита обаче, че Северът е по-подходящ за отглеждане и производство на бели сортове (и по-ароматни изобщо). Особено благоприятен е Черноморският регион – както Южната, така и Северната му част. Там е мястото, където се намират 30% от всички лозя с бели сортове у нас. Районът се характеризира с дълги и меки есени, които са благоприятно условие за натрупване на захари и получаване на фино бяло вино (53% от всички сортове за бяло вино са концентрирани в региона). Най-значим от местна и патриотична гледа точка тук е сортът Димят.

 Димят

Димят е изключително стар местен български винен сорт. Но също така и балкански сорт, тъй като се отглежда още в Сърбия, Македония, Румъния, Гърция, Турция и дори в Русия. В западните ни съседки го наричат Смедеревка.
Както споменахме вече, в България е разпространен по Черноморието, както и в района около Шумен.
Вината от Димят не са кой знае колко ароматни, но са много свежи, плодови, с естествен ванилов акцент и нотки на зряла жълта круша. Този характерен, въздържан профил и добрите му киселини, го превръщат автоматично в отличен виноматериал за висококачествени брендита, а вече има и опити за елегантни десертни вина. Тепърва предстои да видим още по-интересни резултати с  Димят. Определено най-потенциалният ни местен сорт, който следим с радост и удоволствие!

 Червен мискет
 

С Червеният (още Карловски) мискет веднага се насочваме към Розовата долина, където е естествения хабитат на този ефирен български бял сорт. Това е стар сорт, широко разпространен в Подбалканския регион, отглежда се предимно на хълмисти терени в Розовата долина. Смята се, че сортът е естествена кръстоска на Ризлинг и Димят, но дори и така да е, той вече живее самостоятелен живот от столетия. Носът на виното от Карловския мискет винаги е леко цветист, приятен и със свежи билкови нюанси, а след отлежаване година или две след реколтата, се долавят вече характерни нотки на восък, дюля и мед.
И все пак как така се говори за бяло вино от сорт, който се нарича Червен мискет? Гроздето от този сорт се счита за бяло, но зърната имат красива виолетова пигментация и изглеждат наситено-розови. Зърната са малки и имат розово-червен до виолетов цвят. Въпреки това оцветяване сортът дава фантастични, леко билкови, леко пикантни и дискретно-ароматни бели вина с нежно зеленикави отблясъци в чашата. Невероятно подходящи за аперитив в горещи летни следобеди!

Тамянка

Последна, но не по-важност и продажби (най-вече) се нарежда госпожа Тамянка. Сортът ни отвежда в Южна България, където се чувства добре и се отглежда от … няколко години или може би векове?
Има едно объркване при Тамянката, че тя е всъщност Muscat Blanc à Petits Grains или дребнозърнест бял Мускат. Наскоро обаче това беше оспорено и се доказа, че Тамянка като отделен сорт съществува от векове. Тя е древен и доказано местен сорт, вероятно с произход от Румъния, където е позната под името Тамайоса. Но Тамянка се е ползвала от старите винари и като синоним на дребнозърнест бял Мускат и затова мнозина се объркват. По принцип е необходим анализ на старите лозя, за да се види кое е Тамянка и кое – Мускат.
Друг безспорен факт за Тамянката е, че тя има родствена връзка с мускатовото семейство и затова вината от този сорт се отличават с подчертано цветист профил, отлични киселини, които обикновено са балансирани от сочна плодова част, наподобяваща сочна круша или ананас. Тамянка може да е вино със средно, дори плътно тяло, и деликатни пикантни нотки на финала. Развитието след година-две е оптималното им състояние, когато виното започва да придобива леко смолисти нотки, добре описани от старите дегустатори като тамянови нотки.

 Което и вино от български сорт да изберете от нашата селекция няма да сбъркате, защото и трите ни сорта дават отлични, висококачествени свежи бели вина, които прекрасно се комбинират с леките летни мезета, които присъстват на всяка българска маса!