Български
Шардоне Вила Локатели Фриули 2019
-
Регион
Профил
-
Плод
-
Тяло
-
Сухота
-
Сладост
-
Свежест
-
Алкохол
Сорт
Доминиращи аромати
-
-
-
Чаша за консумация
Температура
Подходящи храни
-
-
-
Зрялост
Готово за консумацияОще от този производител
Научи повече за продукта
Тенута ди Ангорис
Tenuta di Angoris e семейна винарна, чиято история винаги е била свързана със семейство Локатели. Основана е през 1648 г. от барон Локатело Локатели, а от 1968 г. се управлява от семейството на Джулио Локатели. Имението бележи възход в производството на вино, от което се възхищават познавачите на тероарите. С постоянно отношение към околната среда фамилията произвежда вино от три региона - Collio, Friuli Colli Orientali и Friuli Isonzo. Линията вина на Villa Locatelli произхожда от лозята в равнината, в района на Friuli Isonzo, докато от хълмистите тераси, на областите Collio и Friuli Colli Orientali, идва гроздето за производството на Линия вина Angoris. Отдадени на грижата за производство на вино, фамилията казва, че в тяхната изба виното намира по магически начин формата, която тяхната философия иска да даде.
Всички от този производител
Фриули-Венеция Джулия
Фриули -Венеция Джулия, регион (регион) на североизточна Италия, граничещ с Австрия на север, Словения на изток, Адриатическо море на юг и регион Венето на запад. Той има площ от 3030 квадратни мили (7 847 квадратни километра), обхващаща провинция (провинции) Удине, Порденоне, Гориция и Триест. На север плътната стена на Карническите Алпи, счупена само от прохода Монте Кроче (Plöcken) и ниското седловина Тървизио, образуват впечатляващ фон към долината на река Талиментан, сърцето на Фриули. Южната част на региона е ниска крайбрежна равнина, част от нея заета от плитките лагуни Градо и Каорле. На югоизток тази част от бившата Свободна територия на Триест, която сега е неразделна част от Италия, се простира като тесен коридор, между варовиковото плато Карсо (Крас) и Адриатическо море, чак до град Триест. Регионът варира в терени от скалисти възвишения и предпланини на север до сухи или блатисти низини на юг. Валежите на север - най -високите в Италия - благоприятстват развитието на естествени ливади за добитък, а шунката и млечните продукти във Фриули са известни. Сега, когато италианските винопроизводители южно и западно от Фриули също са усвоили изкуството да правят пресни, плодови бели вина, обаче, особено тези от Алто Адидже, техните колеги в Collio и Colli Orientali трябва да се опитат да оправдаят ценовата си премия, обикновено, но не е задължително с по -голямо използване на малки дъбови бъчви. Стандартът на винопроизводството тук обикновено е много висок и добивите са относително ниски, дори ако цената за това е, че вината могат да имат забележително подобен вкус.
Всички вина от този регион
Шардоне
Смело можем да заявим, че това е най-известното бяло грозде и най-разпространеното в света. Разбира се, най-разпознаваеми са вината, идващи от Бургундия (особено Шабли) и Калифорния, не трябва обаче да се подценяват и други региони като Италия, Австралия, Нова Зеландия и дори Южна Америка. Не е лесно да се опишат ароматите на шардонето. Причина за това не е толкова в комплексността на сорта, колкото на податливостта му към допълнителни еноложки техники - като ябълчно-млечна ферментация, добавяща масленост и плътност на тялото и ферментация или отлежаване в дъбови бъчви, привнасящи опушени ванилови, медени и дори канелени нотки във виното, а контактът с фините утайки пък придава тестени, бисквитени нюанси. И всичко това приятно инкорпорирано с плодовите аромати на сорта - тропически плодове като банан, гуава, ананас и костилкови такива - праскови, нектарини и кайсии, понякога примесени дори с цитрусови и ябълкови нотки. Кои ще са доминиращите аромати зависи от климата - по-топлите региони ( Калифорния, Австралия) извикват на преден план тропическите такива, умерените ( Южна Бургундия, Нова Зеландия) - костилковите, докато по-хладните ( Шабли, Шампан ) клонят към цитрусовите и ябълкови нюанси.
Всички вина от този сорт
Мнения на клиенти
Все още няма ревюта на този продукт
Напишете първото ревю