Обслужване на клиенти: 0700 20 202
  1. Начало
  2. Блог
  3. Селекция на месеца
  4. Quo vadis Bulgarian Wine или Накъде Отива Българското Вино

Quo vadis Bulgarian Wine или Накъде Отива Българското Вино

01.02.2019
Автор: SeeWines
Quo vadis Bulgarian Wine или Накъде Отива Българското Вино

През последните години виненият сектор в България несъмнено е в подем. Правят се сериозни инвестиции, резултатите от които тепърва ще се видят. Интересът към винопроизводството у нас не спира да нараства. Според Петър Василев от Винозона, съавтор на единствения до момента гид за винен туризъм в България ( на български и на английски), всяка година в България се откриват нови изби. Факт е обаче, че българските изби, които развиват успешно експорт, са малко. Мнозинството от производителите реализират продукцията си основно на местен пазар ( около една четвърт от виното произведено в България се експортира, три четвърти са насочени към вътрешен пазар).

От вината, които се изнасят, голяма част са в ниския ценови клас. Според винените търговци, с които разговаряхме, пласирането на български вина в чужбина във висок ценови клас, изисква повече усилия. Същевременно в България несъмнено има потенциал за правене на висококачествени вина точно в този ценови сегмент. На не една сляпа дегустация от специалисти наши вина се представят изключително добре. Но въпреки качеството и хилядолетната си история българското вино  все още е недостатъчно познато на света.

В момента България със своите близо 62 хил хектара е десета по големина в ЕС страна-винопроизводител.  Каква може да е стратегията на българските производители, за да направят вината си по-разпознаваеми и популярни на световния винен пазар? Следват някои разсъждения по темата.

 

Unique Selling Proposition (USP) на българското вино

Всеки, който се е занимавал с маркетинг, е наясно с концепцията за USP (Unique Selling Proposition). Кои са характеристиките, които правят българското вино разпознаваемо и уникално и как могат те най-добре да бъдат комуникирани и промотирани? Несъмнено първото, което идва наум, са автохтонните сортове и хилядолетната ни винена история. 

 

Автохтонни сортове

Автохтонен е гръцка дума, която се използва за сортовете, които са се появили на определено място и често, не растат никъде другаде. Вземете за пример прочутата Широка Мелнишка лоза. Тя произлиза и се отглежда единствено в района на Мелник. Повечето любители на виното по света са и откриватели. За тях местните сортове представляват обект на особен интерес и са нещо ново, непознато, със собствен, оригинален облик и характер.

Има я, разбира се, и другата категория винолюбители, тези които не обичат да изследват новото, а предпочитат да пият познати сортове, за които са сигурни,че ще им харесат. Как да открием привърженици на българското вино и сред двете групи? Според Каролайн Гилби (МW), решението би могло да е в съчетаването на местни с интернационални сортове. “ Подобни купажи съхраняват идентичността на местния сорт и се приемат по-лесно от международната публика, заради сорта, който познават”. Такъв беше нейния съвет преди години, когато работех с една българска изба.

Кой е автохтонният сорт, който има най-голям потенциал да стане посланик на България? Мавруд? Широка Мелнишка Лоза? Това са може би двата най-сериозни кандидати за тази титла, макар че България има и други много интересни, стари, местни сортове като Керацуда, Червен Мискет и Памид.

Да вземем пример от страните, които най-успешно промотират местните си сортове.

Италия е една от най-богатите на местни сортове в света страна. Небиоло, Санджовезе, Неро д’Авола, Фалангина, Барбера, Нерелло Маскалезе  и много други са широко известни извън границите на Европа. Трябва да се отбележи обаче, че Санджовезе, най-прочутият италиански сорт, покрива само 7,9% от насъжденията, а Небиоло дори не влиза в топ десет по площ, въпреки славата и престижа  на вината на базата на този сорт.

Испания - Темпранийо, Албариньо и Гарнача определено ще водят класацията. В последните години, набират полулярност сортове като Менсия, Вердехо и Чарело ( Xarel-lo). Любопитен факт е, че най-засажданият сорт в Испания е слабо познат като име: белият сорт Айрен (Аiren). На второ място по площ на насъжденията е Темпранийо, най-известният испански сорт. Алабариньо, белият сорт на Галисия с океански характер, който набира полулярност в последните години като количества, остава все още доста ограничен.

Гърция също е богата на местни сортове, от които в момента най-разпознаваеми в световен план са Ксиномавро ( Xinomavro)  и Асиртико ( Assyrtiko). И двата сорта въпреки славата си представляват само 1,9% от насажденията - най-разпространен е белият сорт Саватиано ( Savvatiano) който покрива близо 10% от лозовите масиви.

В България според данни на лозарския регистър на ИАЛВ (Изпълнителна Агенция по Винарство и Лозарство) най-разпространеният сорт е Мерло с 16% от насъжденията, следван от Каберне Совиньон с 15%. От местните сортове най-голям е дялът на Памида ( 11%), следван от Мавруд ( 9%). От останалите автохтонни сортове по-значими са насъжденията с Червен Мискет (7%). Димят, Гъмза и Широка Мелнишка Лоза  са съответно с по 2%. Отговор на въпроса, кои сортове могат да бъдат най-успешни посланници на българското вино по света, ще получим тепърва. До голяма степен той ще зависи от нашата работа с тези сортове, какво и къде може да се извлече от тях и как да се изпълнят в стилове, предпочитани от междунродните пазари.

 

Наследство

Нашите земи са сред най-рано заселените в Европа и се намират на важен гео-политически кръстопът. Виното тук е познато от най-дълбока древност. Могат ли вината от Новия свят да предложат такава история - не, но за сметка на това предлагат високо качество.

 

Тероар 

България e страна с разнообразен релеф и почви, в която несъмнено има и тепърва ще се откриват нови тероари. Някои от тях, като районът на Мелник например, са познати и уважавани от векове, други, по-нови, предстои да бъдат изследвани и да се утвърдят. В България има потенциал за правене на тероарни вина със собствен почерк и характер  и съм убедена, че в бъдеще броят и качеството на този тип вина ще се увеличива. 

 

Комуникация и експорт

“ Най-доброто вино е продаденото вино” е симпатична фраза, която често съм чувала от винарите. Доколко е успешна комуникацията и експорта на българското вино? Според данни на асоциацията на износителите на вино най-високата средна експортна цена на българското вино до момента е 4,72 долара и е за...Китай! За сравнение, средната цена на българското вино, продавано в Русия е под 1 евро.

Според Миглена Михова, вносител на български вина в Бенелюкс, българските изби трябва да обединят усилията си за съвместно промотиране на страната като винопроизводител: “ Ние трябва да наложим страната като винопроизвотел, преди изобщо да заговори за отделни изби” казва тя в интервю за Economy. "Когато става въпрос за износ, трябва да се наложи едно общо име” смята Михова.

Къде всъщност се изнася най-много българско вино? Според данните на Националния Статически Институт за четиригодишния период 2011-2015 най-големи количества са изнесени към Полша, близо 70 млн л, следват Румъния с близо 30 млн л и Чехия с 20 мчл.  Извън ЕС за същия период на първо място е Австралия, където са изнесени 65 млн литра. През 2016 картината е малко по-различа различна - отново на първо място по износ е Полша, следвана от Швеция и Великобритания, докато извън ЕС на първо място е Русия (1,2 млн л), Китай (400 млн л) и Япония (200 хил л).

 

Стратегия

Остава отворен въпросът, до колко е ефективна и каква точно е стратегията за промоция на българското вино в чужбина? Повечето страни винопроизводители имат специални институции, чиято мисия е да промотира и маркетира вината на съответната страна по света (Wines of Australia, Wines of Chile, Wines of New Zealand, Wines of Austria и т.н.). Тези институции имат ясна маркетингова стратегия, богати на информация уеб сайтове и активно организират събития, свързани с промоцията на вината на съответната страна в чужбина. В серия от интервюта, които ще публикуваме на страниците на нашия блог ще ви срещнем с вносители на български вина, работещи в различни краища на света, които ще разкажат за техния опит и за позицията на българското вино на съответния пазар.

Започваме с Дилян Колев, вносител на българско вино във Великобритания и един от авторите на платформата Modern Wines of Bulgaria - смел и амбициозен проект за промоция на нашите вина. Българското вино има нужда от подобни инициативи и заслужава пълната подкрепа на работещите в бранша. 

(В следващия пост можете да прочете интервюто с Дилян)