ИСПАНИЯ

Кратка история на испанското вино

Испанската винена история датира от около 1100 г.пр.н.е., когато финикийците основават търговския град Кадиз в югозападна Испания. Те са последвани от картагенците, които носят нови и напредничави идеи за отглеждане на лозя. След поредица от войни, довели до завладяването на Иберийския полуостров от римляните, лозарството придобива широко разпространение по цялата му територия.

Следват бурните времена на Вестготите и Маврите след разпада на Римската империя - чак до 1491 година, когато водени от крал Фердинанд, съвместните военни сили на Кастилия и Арагон побеждават Маврите в Гранада и ги изтласкват окончателно от Европа, след повече от 700 години реконкиста (освободително движение).

Последвалият период отваря отново експортните пазари и Билбао се превръща във важно пристанище за търговията с вино. Испанските вина се търгуват на английските пазари в Бристол, Лондон и Саутхямптън. Тъй като са плътни и с по-висок алкохол, те често се използват за смесване с деликатните вина от по-хладните климатични региони на Франция и Германия.

Откриването на Америка предлага нов пазар, както и нови възможности за производство на вино. Испанските мисионери и конкистадори донасят европейските сортове в новите земи, които колонизират. Те толкова бързо започват да се развиват, че се стига до забрана на производството на вино от крал Филип III, поради икономическата заплаха от влизането им в Испания с много ниски цени.

Повратна точка в историята на испанското вино е епидемията от Филоксера, обхванала Европа в средата на 19 век. С внезапния недостиг на френско вино, много производители се обръщат към Испания, което помага за по-нататъшното разширяване и подобряване на лозарството. Нещо повече - много френски винопроизводители прекосяват границата и носят със себе си техники и сортове, които прилагат в някои райони на северна Испания. Така през периода на епидемията, гроздето и виното на Риоха се използват главно от винопроизводители и търговци във Франция.

В крайна сметка филоксерата достига и до Испания към края на 19-ти век, но опустошението е много по-малко, тъй като лечението чрез присаждане върху устойчиви корени от американски лози е вече открито и широко използвано.

Съвременната испанска винена индустрия започва да се оформя след края на диктатурата на генерал Франко и последвалия преход към демокрация. Започва модернизиране на винарските изби и акцентът се мести върху качеството.

Приемането на Испания в Европейския съюз през 1986 година води до помощи за селските райони, винарството и развитието на инфраструктурата. Растящата средна класа на Испания създава потребление на по-добро и качествено вино.

Сушата, която традиционно вреди - особено в южните райони - води до отмяна на ограниченията за напояване през 1996та година, което дава на винопроизводителите по-голям контрол върху добивите и площите, които могат да бъдат засадени.

Всички тези фактори помагат на испанската винена индустрия да влезе в 21-ви век като страна, която може да се конкурира с най-големите производители на вино в света и да заеме трета позиция след Италия и Франция.

География и Климат

Северната и северозападната част на Испания са изложени на влиянието на Атлантическия океан и могат да бъде студени, дъждовни, но и много зелени. На югоизток, около Каталуния и Валенсия, климатът е по-умерен и със силно средиземноморско влияние. На юг районите на Андалусия, Херес и Малага са много горещи. Във вътрешността на страната платото Meseta Central се характеризира с горещо лято и студена зима.

За да се справят с проблема, причинен от високите температури, много от испанските лозя са засадени на по-високи места, обикновено над 600 м надморска височина. Там температурите през нощта падат, гроздето може да поддържа добри нива на киселинност, а освен това и периодът на узряване се удължава, което осигурява добър баланс между нивата на захар и киселинността.

Лозята на по-ниска надморска височина - например по южното средиземноморско крайбрежие - обикновено произвеждат вина, чийто основен проблем е високият алкохолен градус. Затова в тези райони лозите  са засадени на по-голямо разстояние, така че да се намали конкуренцията между тях за вода и хранителни ресурси.

Сортове

Най-широко засаденят сорт грозде е бялото Айрен (Airén). Среща се из цяла централна Испания и в продължение на много години служи за основа на испанското бренди. Вината, произведени от това грозде, могат да бъдат много алкохолни и склонни към окисляване.

Червеното Темпранийо (Tempranillo) е вторият най-разпространен сорт грозде, който е известен в цяла Испания под разнообразие от синоними, които могат да се появят на етикета, като Cencibel, Tinto Fino и Ull de Llebre. Както Tempranillo, така и Garnacha се използват в правенето на плътните червени вина на Rioja, Ribera del Duero и Penedès, като Garnacha е основното грозде на регион Priorat. В района на Леванте, Monastrell и Bobal има значителни насаждения, които се използват както за тъмночервени вина, така и за сухи розета.

На северозапад белите винени сортове Албариньо (Albariño) и Вердехо (Verdejo) са популярни, съответно в Rías Baixas и Rueda. В районите, където се произвежда Кава (Каталуния доминира), главни сортове са Macabeo, Parellada и Xarello, подходящи както за производство на пенливо вино, така и за бели тихи вина.

В Малага и в южните райони на Андалусия, които произвеждт Шери, сортовете са Palomino и Pedro Ximénez. С модернизацията на испанската винена индустрия все по-голямо присъствие започват да имат и международни сортове, които се срещат както в купажи, така и самостоятелно - Каберне Совиньон, Шардоне, Сира, Мерло и Совиньон Блан. Други испански сортове грозде, които имат значителни насаждения включват Каринйена, Годейо, Грасиано, Менсия, Лурейра и Трейшадура.

Класификация на Винарските Региони в Испания

Испанската система за класификация на регионите, които произвеждат вино, има четири нива, от които най-срещани са DO и DOC. Тя до известна степен е подобна на ференската и италианската. Испания също има две "нерегламентирани" наименования на етикетите, наричани "вино на страната" и "трапезно вино".

Vino de Mesa (VdM) - Това са вина, които са еквивалент на повечето трапезни вина на страната и са направени от некласифицирани лозя или грозде, които са били декласифицирани чрез "незаконно" смесване. Подобно на италианските супер-тоскански вина от края на 20-и век, някои испански винари умишлено декласират своите вина, за да имат по-голяма гъвкавост в методите на смесване и винопроизводство.

Vinos de la Tierra (VdlT) - Това ниво е подобно на френската система vin de pays, която обозначава по-големи географски региони и се появява на етикета с наименования, като Андалусия, Кастиля Ла Манча и Левант.

Denominación de Origen (DO) - Това ниво е за основните винарски райони и за качество, което се регулира от Consejo Regulador, който отговаря и за предлагането на пазара на вината от тази област.

Denominación de Origen Calificada (DOCa или DOQ - Denominació d'Origen Qualificada на каталунски) - Това наименование, което е подобно на наименованието Denominazione di Origine Controllata e Garantita (DOCG) в Италия, е за регионите, притежаващи постоянно качество и представлява съществена стъпка над ниво DO. Rioja е първият регион, който получава това наименование през 1991 година и е последван от Priorat през 2003 година.